Защо се опитваме винаги да омаловажим, да обезценим, да очерним, да не вярваме?
Не оценяваме това което имаме, семейтво, дом, родина ? Каква родина та остана ли такова нещо ? Нали я обезценихме и  разпродахохме за  жълти стотинки. Защо се опитваме да живеем нечий друг живот, а не своя?  Защо когато сутрин се погледнем в огледалото не се харесваме? Не можем да повярваме че това сме ние, да но отражението в огледалото което виждаме е нашето, и на него се виждат последствията от нашите действия, нашето разединение.  Пътя по които сме поели, целия Български На-Род, да не уважаваме нашата Родна Земя, да не уважаваме Род-ните ни традициите е път но на някой друг. Хората които не уважават своя Род, своята Родина, своята Земя, са хора които са наказани от Провидението.


"Ето как хърватските историци през 1918 г. пишат за Македония и България в своите учебници. Пет хърватски карти на Балканите от античността - до 17 век, заедно с две други карти, съставени от "не-българи", Що е Самуил, Београд, Враня, Ниш... Що са били татари и монголи? Озвучаване- Български народни песни."

http://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=rIFAPbNmjE4

Чудесно, добронамерени небългари пишат истинската ни история. Българите пишат такава, с която да сме за присмех на съседите- Може би им плащат за това. Един англичанин през1990 година беше казал, че българинът за пари продава майка си и баща си. Похвално!
Не успях да проследя всичко. По-добре ще е, ако материалът го дадете текстово, не насложен върху карти и други текстове. Поздрави!