В това забързано време, в което всеки е надянал маската на безразличието и когато    всеки срещнат на улицата  едва носи товара на лошите си мисли. Направо   си е шестица от тотото ако успеем да срещнем някои който може да се усмихва искрено, да се радва на живота на самия факт че е жив, диша, движи се. В този момент всички околни са готови да го разкъсат с поглед. Диагнозата е ясна човека е луд и за тях всичко приключва. Тези хора нямат сили  да  отговорят на усмивката с усмивка,  нямат и желание  да се запитат. Този човек наистина ли е луд? Те дори не допускат че този човек обича живота, обича себе си, обича собственото си отражение  в огледалото,  което  вижда всяка сутрин. Този човек харесва всяка частица от себе си, косата, очите, миглите ....  .  Те  не знаят дали днешния  ден за него е бил приятен,  дали  този ден не е от ония кошмарни дни за които дори неискаш да си спомняш дори на следващия ден. За тях  той се е появил  изневиделица, като бяла лястовица  някъде из Добруджа. Те не знаят че усмивката на този човек  е начин по който  той показва отношението си към живота,  кога искрена и лъчезарна друг път малко тъжна и унила.  Но този човек не престава  да харесва живота, непрестава да харесва това което вижда всяка сутрин  като отражение в огледалото. Този човек  всеки ден започва деня си с усмивка, усмихвайки се  на  себе си, пожелавайки си късмет и успех и да бъде спорен денят му.  Да на този човек живота наистина му отвръща с усмивка, опитва се да го запази и съхрани, защото без хора  като него на какво би заприличал света. Хора които  не могат да се порадват на хубавото цвете, да  кажат благодаря  на  милия жест,  да се почувстват живи и  да осъзнаят факта  : Всяка секунда която отброява часовника е безвъзвратно загубена, тя е отлетяла във миналото и няма сила подвластна на хората и начин по който можем да върнем  времето за да  поправим стореното. Съществува  само настоящето, а то е един малък отрязък от време  в който имаме само една възможност   да бъдем  добри, да бъдем истински, да бъдем себе си,  да се радваме  на живота днес и сега, да харесаме себе си, да кажем обичам те и да си поискаме прошка.. Бъдещето   да  за него можем да говорим много,  но даваме ли си сметка за това как нашите действия и постъпки предопределят какво ни очаква там в бъдещето в утрешния ден . Дали искаме  по-добро  бъдеще  за нас и децата си или  утрешния ден  ще се окаже още  по-непоносим, този избор  нека всеки  направи сам.  За тези които избират по-доброто бъдеще нека не чакат  да дойде утрешния ден за да бъдат по-добри утре, нека започнат днес .  Подарете като начало една искрена усмивка на себе си,  на  човека до вас. Кажете на човека до себе си благодаря  за това, че споделя мига с вас. Кой знае  ако успеете да направите тези огромни жертви  и на вашата усмивка  ви отговорят с искрена усмивка,  обич и топлина  може да ви хареса, нещо да трепне във вас , да поискате да станете по-добър човек . Знае ли човек може чудото да се случи и в утрешния ден  в безликата   маса може  хората  които вървят и се усмихват  вече да са два или трима ..    Да  се надяваме  това да се случи, да се надяваме  всеки един от нас да избере  по-доброто бъдеще.

Създателя на вселената  е дал право на избор на всеки един от нас  да избира какъв  да бъде и за това всеки носи отговорност за действията си.